doomsday-event2012 прелива от истории, пророчества и шеги за края на света, довели до не малко натрупал се страх от един евентуален край.

Но като допуснем, че тълкуването на календара на Маите изобщо не говори за истински Край на света на 21 Декември 2012, а по-скоро за ново начало и тотално пренареждане на човешките ценности, вероятно бихте се запитали: "Кое в крайна сметка, от чисто научна гледка точка, би довело до края на света, такъв какъвто го познаваме?".

Събрахме един кратък, но съществен списък на няколко логични версии:

 

1. Супервулканът


Вероятността за вулканизъм, който да доведе до тотален разпад на планетата е нищожна, казва сеизмолога Thorne Lay към University of California, Santa Cruz.  Това е така, защото енергията, която се отделя при земетресение се свързва с дължината на  разлома, предизвикан по време на събитието.

Така например, земетресението през 2004 г. с магнитуд 9.1 по Рихтер, което разтърси о-в Суматра, създаде цунами в Индийския океан и взе около 300 000 жертви, предизвика дължина на разлом около 900 метра, и който е най-големия, който познаваме до днес. Но големите разломни зони, които разделят тектонски плочи не са продължителни и всички несъразмерности като промените в типа на зоната и съществуването на значително по-малки плочи с по-малки разломи спират сътресенията, които могат да доведат до апокалиптичен край. Въпреки това съществуват други геологожки случаи, които притежават повече потенциал за евентуална гибел.

Supervolcano-1 

"По-правдоподобно е да мислим, че можем да станем свидетели на много по-значително изригване", като изригването на супервулкана, който лежи под Националния парк Yellowstone, казва Lay.

 
Yellowstone вече веднъж е претърпял подобна масивна експлозия в миналото (преди около 2 милиона и 640 хил. години). Подобна експлозия ще бъде катастрофална за по-голямата част от Северна  Америка, казва също Lay.

Колосалните експлозии са били причина за масово изчезване, включително и това на динозаврите  преди около 65 хил. години. По онова време, вулканите са изхвърлили грубо около 610 метра пласт  лава, който е формирал настоящето Деканско плато в Индия, което е най-голямото вулканично легло, пише геофизика Anne-Lise Chenet. Учените също твърдят, че Сибирския вулкан вероятно е бил причина за най-голямото масово изтребване преди 250 хил. години. Тези чудовищни изригвания хвърлят толкова много сяра, въглероден диоксид и пепел, че могат да променят климата достатъчно, за да разруши хранителната верига, казва Lay.

Кратерът на Супервулкана в Yellowstone се е покачил с около 25 сантиметра за последните десет години и се предполага, че отдолу тече процес на скално топене. През цялото време на своето съществуване този супервулкан по всяка вероятност е претърпял не едно голямо изригване. Сега единствено изхвърля на повърхността през малки отвори мощна пара, но кога отново ще изригне така, че да разтърси Земята, никой не може да каже, твърди Lay.

2. Астероиден сблъсък

asteroid-impact

Астероидите определено са едни от най-популярните причини, които могат да предизвикат край. Онзи 14 километров широк астероид, който преди време ударил Земята, там където сега се намира п-в Юкатан е бил отчасти отговорен за изчезването на динозаврите.

През 2004 година бяхме свидетели на едно изказване, че към Земята се е запътил астероида Apophis с дължина около 275 метра и има 2% шанс за сблъсък с нашата планета някъде през 2029 г. Това изказване впоследствие доведе до значително дълбоки проучвания и анализи за идентифициране и защита от астероиди и учените стигнаха до извода, че вероятността това да се случи е 1 към 250 000.

За щастие, нищо с тези размери не се е запътило понастоящем към Земята, "така че можем да бъдем спокойни, че през следващите няколко милиона години, сме в безопасност" казва планетарния учен Jay Melosh към Purdue University.

Разбира се, може и да ни грозят по-малки заплахи.

НАСА, например, очаква че на всеки около 100 години, поне по един астероид с широчина около 50 метра може да ни удари. Подобен сблъсък, със сигурност, ще доведе до локални катастрофи като наводнения, унищожаването на цели градове и селскостопански крах. Според програмата на НАСА - Near Earth Object Program, на почти всеки 100 000 години, парчета скали с големина, колкото поне 12 жилищни сгради в Ню Йорк могат да се стоварят от атмосферата и които ще причинят много по-сериозни проблеми на глобално ниво. Киселинните дъждове ще унищожат посевите, праха ще ни лиши от слънчева светлина и ще доведе до светкавични бури.

"За да преценим своя космически риск, учените изследват подробно Слънчевата система, за да намерят астероиди на път към нас" - споделя планетарния учен Erik Asphaug. До момента са oткрили около 900 астероида от общо 1000 засечени, с големина 3/5 миля (около 966 метра), със значително близки орбити до земната. Но нито един, като че ли, не се е запътил директно към нас.

Почти невъзможно е да намерим всеки астероид, който може да се яви заплаха. "Винаги има някои несигурности, с които трябва да живеем" казва той, "или да умрем".

3. Сблъсъкът на Кометите


Comets

И така, някои от заплахите идват пък от забравените братовчеди на астероидите - кометите. Те представляват парчета лед и прах, докато астероидите са изградени от скали и метал. Hartley 2 ни доближи на 11 милиона мили на 20 Октомври 2011, което от своя страна беше един от най-близките случаи, когато комета се е доближавала чак толкова до Земята от векове.

"Кометите са изключително опасни, защото идват от много по-далечни разстояния с много по-висока скорост" допълва Asphaud.

Кометите се движат в космоса с около 156 200 км/ч и дори увеличат скоростта си, когато паднат в обсега на земното гравитационно претегляне, казва той. Колкото по-бързо се движи един обект, толкова по-мощна сила упражнява и много по-голяма енергия отделя. За Земята, това означава повече вреди. За хората може да означава "R.I.P."

За да добавим и още малко масло в огъня, засичането на комети извън Слънчевата система е много, много трудно, защото тези мръсни топки са невероятно тъмни. Но когато комета се приближи на около 390 милиона мили до Земята, Слънцето огрява тъмното тяло на кометата и започва да загрява нейната ледовита повърхност. Така предизвиква изхвърляне на газ и прах, което я отличава, формирайки светла опашка.

Ако предположим, че астрономите създадат технология, която да разкрива кометите на разстояние по-далечно от това до Юпитер, то тогава ще имаме около 10 години, в най-лошия случай, преди кометата да удари Земята, казва Asphaug.

"Но, ако към нас се е запътила 10 километрово парче лед и скала", допълва той "няма да имаме много алтернативи, за да се справим с нея в Брус Уилис стил и да я обезоръжим."

Научни Теории за Края на Света (част II)

Научни Теории за Края на Света (част III)

Любопитно

Слънцето се вижда около 1600 пъти по-слабо от Плутон, отколкото от Земята.

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube