Скокът на австриeца Феликс Баумгартнер от хелиевия балон на височина над 36 км над пустинния район на щата Ню Мексико беше отложен заради силен вятър за днес (14 Октомври, 2012 г) в около 16,30 ч. българско време. Нека обаче проследим какви точно тайни се крият зад този необикновен свободен полет от ръба на космоса.

А ето какво разкриват експертите:

 Хелиевият балон бе планиран да вдигне Баумгартнер в специално създадена капсула, на височина от около 37 километра (36 576 м). На тази височина, която се намира в най-горните ешелони на стратосферата, атмосферата едва намеква за своята същност,  каквато е на морското равнище, с налягане по-малко от 0,5% от стойността си близо до земята. Дори и постепенно да се аклиматизират, хората не биха могли да оцелеят дълго на 36 хиляди метра височина без кислороден резервоар. Така, че при всички случаи по-високия скок на Баумгартнер, определено ще изисква употребата на допълнителен кислород.

Когато парашутистът излезе от капсулата си и се гмурне в празното пространство, той ще се ускори за около 30 секунди, преди да достигне върховата си скорост. Вайсман, физик в университета на Илинойс, смята, че скоростта на Баумгартнер, ще ескалира точно над морското равнище, достигайки свръхзвукови нива, което е точно около 1 225 километра в час.

Баумгартнер ще спре да се ускорява поради сблъсъците с въздушните молекули. Наричана още "дърпаща сила" или съпротивлението на въздуха ще се противопостави на свободно падащото тяло, като действа точно в обратна посока от тази на силата на гравитация и по този начин избутвайки тялото нагоре. Така колкото по-бързо тялото пада, толкова по-голямо ще е съпротивлението на въздуха. И при определена максимална скорост, наречена терминална скорост, дърпащата сила ще се изравни с тази на гравитационната сила. При балансирани и двете сили, тялото ще спре да се ускорява.

При нормални обстоятелства, достигайки терминалната скорост означава, че скоростта на тялото впоследствие ще остане постоянна, но това би било вярно само, ако външните сили останат непроменени. В конкретния случай, при скок с парашут, атмосферата се удебелява драматично при падането на Баумгартнер, така че възходящата дърпаща сила, упражнявана върху него от въздуха, постоянно ще се увеличава. Следователно, локалната терминална скорост ще се понижава с приближаването му до земята.

И тъй като той ще се спуска, локалната терминална скорост ще намалява и така той постепенно ще се забави, докато достигне до между 320-480 км/ч, която е напълно характерно за едно обикновено скачане с парашут.

Но какво ще се случи с тялото му при скорост равна на тази на звука?

Със сигурност едно нещо. Ударна вълна, известна още като свръхзвуков взрив, ще обвие тялото му. Той ще се удря в газа толкова бързо, че на практика изобщо няма да може да го отмести от пътя си. При този свръхбърз сблъсък, въздухът просто ще генерира огромно количество топлина.

Когато той наближи максималната си скорост, почти цялата гравитационна потенциална енергия, която ще загуби от падането си, ще се преобразува в топлина. Като вземем предвид, че той, заедно с костюма си, тежат около 110 кг, той ще произведе около 300 киловата топлина при падане с тази скорост.

Ако тази топлина директно попадне върху тялото на парашутиста, то ще се загрява с точно 1 градус по Целзий в секунда, което ще е фатално за изключително кратко време. Разбира се, голяма част от топлината ще изчезне в атмосферата, но не звучи някак логично да изложим тялото му за дълго време на топлина, която биха произвели около 200 високомощни сешоара.

Макар, че костюма на Баумгартнер е създаден, че да издържи на тези физични предположения при скока, то със сигурност има неща, които биха поставили живота му под въпрос.

И ако Баумгартнер е притеснен по някаква причина, то със сигурност го крие доста добре. "Чувствам се като тигър в клетка, всеки момент готов да изскочи", споделя той.

• Предишна
• Следваща