Международен екип от учени открили потенциално обитаема супер-Земя в орбита около близка звезда. С орбитален период от около 28 дни и маса приблизително 4,5 пъти от тази на Земята. Планетата обикаля на такова разстояние от звездата в т.нар. "обитаема зона", където температурите не са нито прекалено горещи, нито твърде студени, за да съществува течна вода на повърхността на планетата. Изследователите открили доказателства за поне една, а вероятно и две или три допълнителни планети, които орбитират около звездата, която от своя страна се намира на около 22 светлинни години от Земята.

Екипът се състои от астрономите Steven Vogt и Eugenio Rivera от Калифорнийския университет в Санта Круз, воден от Guillem Anglada Escudé и  Paul Butler от научния институт Carnegie. Тяхната работа ще бъде публикуванa от Astrophysical Journal Letters, а докладът ще бъде качен онлайн на arxiv.org/archive/astro-ph.

Звездата принадлежи към тройнозвездна система и има различен състав от нашето Слънце, отличаваща се със значително ниско наличие на по-тежки елементи от хелий, като желязо, въглерод и силиций. Това откритие дава началото на нови предположения, че потенциално обитаемите планети могат да притежават голямо разообразие от околни среди, отколкото се смяташе досега.

Изследователите са използвали публични данни от Европейската южна обсерватория, но са я анализирали чрез нов метод за анализ на данни. Освен това, те са включили нови измервания с по-висока резолюция на спектографите от обсерваторията W. M. Keck и Carnegie Planet Finder на телескопа Магелан II. Тяхната техника за намиране на планетата включва измерване на малките трептения в движението на звездата, предизвикано от гравитационното дърпане на някоя планета.

Звездата домакин се казва GJ 667C и е джудже от М-тип. Другите 2 звезди в тройнозвезданата система (GJ 667AB) са двойка оранжеви джуджета от тип К, с концентрация на тежки елементи, само 25% от тази на нашето Слънце. Такива елементи са градивните елементи на планети от земен тип, затова се смята за малко вероятно в една звездна система, характеризираща се с ниска концентрация на метал, да има изобилие от планети с малка маса.

"Откриването на тази планета, толкова близо и толкова скоро подсказва, че нашата галактика вероятно е препълнена с милиарди потенциално обитаеми скалисти планети." - казва Vogt.

GJ 667C преди това е била наблюдавана, че има супер-Земя (GJ 667Cb) с период от 7,2 дни, въпреки че тази информация не е била публично обявавана. Тази планета обикаля толкова близо до звездата си, че би било твърде горещо за  наличие на течна вода. Новото изследване обаче цели уточняването на орбиталните параметри на тази супер-Земя.

В допълнение на това, новият екип открива следи за съществуването на друга по-вероятна за живот планета (GJ 667Cc), с период на въртене 28.15 дни и приблизителна маса 4,5 пъти от тази на Земята. Новата планета получава 90% от светлината, която Земята получава. Тъй като обаче по-голяма част от светлината е инфрачервена, то по всяка вероятност по-голям процент от тази "входяща" енергия се абсорбира от планетата. Ако вземем предвид тези два ефекта, то планетата се очаква да абсорбира приблизително същото количество енергия от звездата си, каквато Земята приема от Слънцето.

"Тази планета е новият най-подходящ кандидат, който може да притежава вода в течно състояние и може би форма на живот, какъвто познаваме", каза Anglada-Escudé.

Екипът също така е установил, че системата може да съдържа планета от тип газов гигант и друга супер-Земя с орбитален период от 75 дни. За да се потвърди обаче тази информация, трябва да се направят допълнителни анализи и изследвания.

"С появата на ново поколение инструменти и техники, учените ще бъдат в състояние да проучат много звезди джуджета от тип М и близките им планети и в крайна сметка да потърсят спектроскопски следи на живот в някои от тези светове", каза Anglada-Escudé.

• Предишна
• Следваща