Въпреки че съм антрополог, тази книга не е строго антропологична; все пак тя е вкоренена в културната антропология, защото е започната преди години като записки по тази дисциплина. По онова време проявявах интерес към изучаването на медицинските растения /лечебните билки/ и тяхното използване сред индианците в Югоизточно и Северно Мексико.
През всичките тия години научните ми изследвания прераснаха в нещо друго, както поради собствената си инерция, така и поради моето интелектуално израстване. Изучаването на медицинските растения постепенно беше изместено от изучаването на една система от вярвания, която евентуално щеше да прекрачи границите на най-малко две различни култури.

Най-голямата заслуга за тази смяна на ударението в моята дейност имаше един индианец от племето яки от Северно Мексико, дон Хуан Матус, който малко след това ме запозна с дон Хенаро Флорес, индианец от племето мацатеки от Централно Мексико.

Може да свалите книгата на български език оттук!

Двамата практикуваха древно знание, познато в днешно време най-общо под названието магьосничество, което се смята за примитивна форма на медицина или психология, но представлява всъщност традиция на изключително самодисциплинирани практици и на една изключително сложна и прецизна практика.
Двамата мъже станаха по-скоро мои учители, отколкото мои информатори, но кой знае защо аз упорито продължих да разглеждам работата си като труд по антропология и години наред се мъчех да проумея културната матрица на тази система, усъвършенствайки известна таксономия, тоест системата за класификация, и хипотезата за нейния произход и разпространение. Оказа се, че всичките ми усилия са били напразни поради факта, че най накрая непреодолимите вътрешни сили на тази система разклатиха интелектуалните ми стремления и ме превърнаха в участник.

Под влияние на двамата силни мъже трудът ми прерасна в автобиография - в смисъл, че от момента на превръщането ми в участник аз бях принуден да предавам онова, което ставаше с мен. Това е една особена автобиография, защото в нея описвам не това, което става с мен във всекидневния ми живот на обикновен човек, нито предавам субективните си състояния, породени от всекидневното си битие. По-скоро предавам събитията, които се разгръщат в моя живот като пряк резултат от факта, че съм възприел един чужд за мен комплект от идеи и процедури. С други думи, системата от вярвания, която имах желание да изуча, ме погълна и за да мога да продължа проникването си в нея, се наложи да заплащам всеки ден по необикновен начин - с моя живот на човек от този свят.

Именно поради тия обстоятелства в момента съм изправен пред специфичния проблем: да обясня какво точно правя. Намирам се много далеч от точката на своя произход като среден човек на западната култура, или като антрополог, и трябва преди всичко да повторя, че тази творба не е белетристика. Това, което описвам в нея, е чуждо за нас; тъкмо поради това то ни изглежда нереално.

Колкото по-дълбоко навлизах в тънкостите на магьосничеството, толкова онова, което в началото ми изглеждаше като система от примитивни вярвания и практики, се оказваше необятен и сложно изграден свят. За да се запозная с този свят и да го опиша, трябваше да използвам себе си по все по-сложни и по-изтънчени начини. Това, което става с мен, вече не мога да го предвидя; то няма нищо общо и с нещата, които други антрополози знаят за системите от вярвания на индианците в Мексико. Следователно аз съм се озовал в трудно положение; при тези обстоятелства мога единствено да представя това, което е станало с мен така, както е станало. Не мога да представя никакво друго доказателство за своята добросъвестност, освен да потвърдя отново, че не живея двойнствен живот и че в своето всекидневие съм се посветил на спазването на принципите в системата на дон Хуан.

След като дон Хуан Матус и дон Хенаро Флорес, двамата мексиканци и индиански магьосници, ми обясниха надълго и нашироко своите познания, те се сбогуваха с мен и си отидоха. Разбрах, че от този момент нататък задачата ми е сам да обобщя наученото от тях.
За да изпълня тази задача, аз се върнах в Мексико, но там установих, че дон Хуан и дон Хенаро имат още девет ученика по магьосничество: пет жени и четирима мъже. Най-възрастната жена се казваше Соледад; следващата беше Мария-Елена по прякор "ла Горда", а останалите три жени бяха Лидия, Роза и Жозефина - те бяха по-млади и ги наричаха "малките сестри" или сестричките. Четиримата мъже по реда на възрастта си бяха Елихио, Бениньо, Нестор и Паблито; последните трима се наричаха "Хенароси", защото бяха много близки с дон Хенаро,

Научил бях, че Нестор, Паблито и Елихио, който вече го няма, са чираци, но бях накаран да повярвам, че четирите момичета са сестри на Паблито и че Соледад е тяхна майка. Бях опознал бегло Соледад през тия години и винаги я бях наричал доня Соледад в знак на уважение, тъй като по възраст тя беше по-близко до дон Хуан. С Лидия и Роза също ме бяха запознавали, но контактите ни бяха твърде кратки и случайни, поради което не бях могъл да разбера какво точно представляват те. Докато ла Горда и Жозефина познавах само по име. Бях се виждал с Бениньо, но нямах представа, че е свързан с дон Хуан и дон Хенаро.
По необясними за мен причини всички те, изглежда, очакваха, така или иначе, моето завръщане в Мексико. Съобщиха ми, че може би ще заема мястото на дон Хуан като техен водач, техен Нагуал. Обясниха ми, че дон Хуан и дон Хенаро са изчезнали от лицето на земята, а също и Елихио. И жените, и мъжете вярваха, че тримата не са умрели - пристъпили бяха в нов свят, различен от света на нашето всекидневие, но въпреки това реален.

Жените - по-специално доня Соледад - бурно се сблъскаха с мен още при първата ни среща. Независимо от това те станаха първопричината за катарзиса, който настъпи в мен. Контактът ми с тях се превърна в някакво загадъчно оживление в моя живот. От мига, в който се срещнахме, в мисленето й разбиранията ми настъпиха драматични промени. Всичко това обаче не стана на осъзнато ниво - защото ако не друго, то когато за пръв път отидох при тях, аз се оказах много по-объркан от всякога; но макар и в центъра на този хаос, аз се озовах върху една изненадващо солидна основа. Именно от съприкосновението с този сблъсък, аз открих у себе си възможности, каквито до момента не бях подозирал, че притежавам.
Ла Горда и трите сестри бяха страстни любителки на сънищата; те ми дадоха доброволно някои насочващи точки и ми показаха собствените си постижения. Дон Хуан беше описал изкуството на сънуването като способност да се използват обикновените сънища и да се превърнат в овладяно съзнание с помощта на специализирана форма на внимание, която той и Дон Хенаро наричаха второто внимание.

Очаквах, че тримата Хенароси ще ме обучават в своите постижения по отношение на друг аспект от учението на дон Хуан и дон Хенаро - "изкуството на прикриването". С това изкуство на прикриването се запознах като с комплект от процедури и положения, които позволяват да бъде извлечено най-доброто от всяка възможна ситуация. Но каквото и да ми казваха тримата Хенароси за прикриването, то нямаше нито възможностите, нито силата, които аз очаквах. Направих си извода, че или мъжете не практикуват в действителност това изкуство, или просто не искат да ми го покажат.

Престанах да ги разпитвам, за да дам възможност на всеки да се отпусне в отношението си към мен; всичките мъже и жени се успокоиха и повярваха, че след като вече не задавам въпроси, значи се държа като Нагуал. И всеки от тях пожела именно аз да го напътствам и съветвам.

За да откликна на тази тяхна молба, бях задължен да предприема цялостен преглед на всичко, на което ме бяха научили дон Хуан и дон Хенаро, и да навляза още по-надълбоко в изкуството на магьосничеството.

Може да свалите книгата на български език оттук!

• Предишна