zero-gravity-frontНищо не може да ни накара да оценим повече доброто здраве от една лоша настинка. Същото важи и за състоянието на Вселената – разклащането на само един от фундаменталните физични закони или константи може да промени коренно нещата. При това в доста неприятна посока. Да си представим една такава „изкривена" Вселена, за да оценим по-добре колко ни е хубаво в настоящата.

 

Хипотетично ще отнемем на космическото пространство само една от четирите фундаментални сили, които са отговорни за всичко (звезди, планети, атоми и живота изобщо). Представяме си, че Вселената се поражда със своя електромагнетизъм, силното и слабото ядрено взаимодействие, но без гравитация – получаваме безкрайна пустош.

Според Джеймс Овърдин, физик в Университета „Тоусън", без тази сила космосът щеше да е напълно плосък и безинтересен. Всъщност гравитацията е просто друг термин за изкривяването на време-пространството, т.е. колко стръмни или плитки са гънките в различни точки от Вселената и как обектите падат към източника на огъване.

Материята и енергията са тези, които карат време-пространството да се огъва, т.е. ако Вселената не можеше да се огъва, нищо в нея нямаше да съществува.

С две думи, без силата, събрала купчина камъни, за да формира Земята, и която все още държи краката ни твърдо приковани към тази планета, Вселената би била пълна скука. Но, за да не ни е скучно, ще си представим друг сценарий: ако Вселената все пак се беше формирала под влиянието на гравитацията и изведнъж тази сила изчезне?  

Всъщност Айнщайн доказва, че стойността на гравитационната константа, позната ни като G, не може да бъде изменена. Поне това няма как да се изчисли математически, което отнема на физиците възможността да преценят какво би се случило, ако това можеше да се реализира.

Все пак, има два алтернативни варианта, при които хипотетичното изключване на гравитацията би запазило другите сили на Вселената работещи.

Единият е възможен благодарение на една по-слабо популярна теория, която смята, че G е поле, което прониква време-пространството, а не константа. Това е така нареченото скаларно поле и служи точно катo гравитацията, но има сила, която може да варира във времето и пространството. Ако я намалим до нула навсякъде, това действие би сплескало космоса, а всички обекти биха се разхвърчали в посока, в която гравитацията ги е удържала да не отидат.

Другият вариант е да изчезне Хигс полето, което прониква целия космос и вероятно се генерира от популярния Хигс бозон. Всички елементарни частици получава масата си от взаимодействието си с Хигс полето, нещо като „да бъдат забавяни от преминаването им през гъст сироп", обяснява нагледно Овърдин. „Ако Хигс полето спре да съществува, сиропът няма да е гъст, а всички частици ще се щурат свободно в пространството и ще загубят масата си". А без маса те не биха могли да огъват време-пространството, така че няма да има гравитация. На всичкото отгоре, частиците ще започнат да се движат със скоростта на светлината и ще „изкарат от релсите" другите частици, с които доскоро са формирали атома.

Така че ако някой от тези драматични сценарии се осъществи, очакваме всички части на Земята, включително въздухът, океаните и ние самите да отплават или дори да отлетят във всевъзможни посоки. Това е в случай, че Земята все още се върти. Всички живи същества и ние, хората, ще се борим за въздух, но не само: ще трябва да се борим за всеки атом в нашите тела и дори за бързо разпиляващите се частици от тези атоми...

gravity0

Източник: lifeslittlemysteries

Любопитно

Пръстените на Сатурн се състоят от частици лед, прах и скали, като някои от тях са с размер колкото песъчинка, а други дори по-големи от небостъргачи.

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube