Графенът ще е материалът на 21 век

Графенът представлява единичен равнинен лист от въглеродни атоми с дебелина един атом. Той може да бъде използван за направата на всичко от пластмаси до тъчскрийн екрани, но по-евтино и по-ефективно, казват учени.

Тези постижена са още далече в бъдещето, но очакванията са оптимистични. Според Джеймс Хоун от университета Colmobia, графенът е най-здравият някога измерен материал и около 200 пъти по-здрав от използваната в строежите стомана. "Ще ви трябва слон, балансиращ върху молив, за да пробиете лист графен с дебелина колкото една торбичка", казва Хоун пред Би Би Си. Не става дума само за здравина – многостранната приложимост на графена е основната причина за вниманието на учените към специалния материал. Смята се, че той може да бъде използван за направата на електроника, сплави и друг материали. Вероятно за това технологичните гиганти IBM, Samsung и Nokia инвестират милиарди долари в изследването на графена.

Движението по-бързо от светлината може да е възможно

Въпреки Айнщайн, който ни убеждаваше преди един век, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината, изглежда тази година учените са намерили аномалия, която отхвърля това правило. През септември учените в CERN в Женева изстрелват сноп неутрино частици към колегите си в лабораторията Гран Сасо в Италия на разстояние 730 км. За учудване на изследователите неутрино частиците пристигат толкова с такава скорост, че са се движили по-бързо от светлината, макар и много малко по-бързо – около 60 милиардни от секундата. Повечето експерти смятат, че експериментът не е бил извършен правилно и ще бъде опроверган ако бъде повторен. Второто изстрелване на сноп неутрино частици обаче показва подобни резултати. Това поставя професор Джим ал Халили от университета Surrey в доста неудобна ситуация – той обещава да "си изяде шортите" наживо по телевизията, ако бъде доказано, че неутрино частиците се движат по-бързо от светлината.

Съвременните хора са населявали Европа хиляди години по-рано, отколкото смятахме досега

Открити в Италия и Англия зъби и кости доказват, че съвременните хора са дошли в Европа около 5 000 години по-рано от смятаното досега. Според изследване публикувано в списание Nature откритите фрагменти са на възраст между 41 и 45 хил. години, а досега съществуваше разбирането, че хомо сапиенс е дошъл малко след като неарденталците са започнали да измират – преди 35-40 хил. години. Досега се смяташе, че ако наистина хората са заместили неарденталците, то те са действали наистина много бързо. Новата информация обаче показва, че всъщност двете раси са населявали континента едновременно. "Смятаме, че хората са живеели заедно с неарденталците между 3 и 5 хил години," казва д-р Том Хигъм от Оксфордския университет. Този период може да е бил достатъчен на прадедите ни да изтрият от лицето на земята неарденталците, коментира в. "Guardian".

Астрономи откриха планета, на която най-вероято има живот

Наблюдения на телескопа Kepler откриват планета около друго слънце, която е най-подобното нещо до Земята засичано досега. Kepler 22-b е около 2.4 пъти по-голяма от Земята и се намира в т.нар. зона "Goldilocks"  около звездата си. С други думи, това означава, че атмосферата й не е нито прекалено гореща, нито прекалено студена. Според учените температурата на повърхността е около 22 градуса, а годината продължава 290 земни дни. Астрономите също така спекулират, че на Kepler 22-b  има вода. "Това е най-важното събитие в търсенето на близнак на Земята," казва ученият Дъглас Хъджинс от програмата Kepler. За съжаление планетата се намира доста далече – на 600 светлинни години от Земята. Това означава, че едно радио съобщение, което да пита евентуалното й население как е, ще има нуждата от 1200 г. за да получи отговор.

Стволовите клетки може да не са голямата надежда на медицината през 21 век

Мечтата на парализираните хора да отново да проходят след инжекции със стволови клетки бе съкрушена от решението на гиганта в биотехнологиите Geron да се откаже от първите експерименти с хора. Според Geron трудната икономическа ситуация, която не позволява събирането на достатъчно пари, ги е принудило да спрат работата върху проекта със стволовите клетки. Решението е голям удар за хората, които са се надявали терапията със стволови клетки да се превърне в норма. В експериментите на Geron участват едва четирима души, като целта е просто да се разбере дали терапията е безопасна. Не се наблюдават странични ефекти, но пациентите също така не проявяват никакви признаци на подобрение, въпреки че лабораторните експерименти с плъхове са обнадеждаващи. Въпреки неуспеха на Geron други учени работещи със стволови клетки за лечение на заболявания като болестите на Алцхаймер и Паркинсон се надяват да постигнат повече.

Марс продължава да е препятствие за човечеството

Въпреки повече от половин век изпращане на сонди до Червената планета, космическите инженери все още са твърде несигурни при всяко изстрелване. От 38 мисии до Марс 19 имат сериозни проблеми, което е провал на 50% от опитите. Последната жертва на "големия галактически таласъм", както е наричан Марс от изследователите, бе руската мисия "Фобос-Грунт", която трябваше да потегли на 10-месечна мисия до Червената планета. Вместо това космическата сонда заседна в орбита около Земята и все още кръжи някъде там. Всички опити неподатливият сателит да бъде накаран да рестартира системите си и да се самоизстреля към Марс завършиха с неуспех и "Фобос-Грунт" изпрати едва няколко радиосигнала преди да се изключи. Сега надеждите за изследване на Марс са насочени към гигантската мобилна лаборатория Curiosity (Любопитност – бел.ред.), построена от САЩ, която успешно полетя към Червената планета. Очаква се тя да кацне през август 2012 г. и да обикаля повърхността на Марс, събирайки проби от почвата и анализирайки ги на място. Една от основните цели на мисията е да разбере, дали някога Червената планета е била способна да поддържа живот.

• Предишна
• Следваща