- Категория: Интересни факти
- Публикувана на 25 Януари 2012
- Написана от SunProject
2012 прелива от истории, пророчества и шеги за края на света, довели до не малко натрупал се страх от един евентуален край.
Но като допуснем, че тълкуването на календара на Маите изобщо не говори за истински Край на света на 21 Декември 2012, вероятно бихте се запитали:
"Кое в крайна сметка, от чисто научна гледка точка, би довело до края на света, такъв какъвто го познаваме?".
Събрахме един кратък, но съществен списък на няколко логични версии:
4. Водорасли Апокалипсис
Според гео-биолога Joe Kirschvink, съществува друга голяма заплаха за земята, която може да дойде от много малък източник. Той отбелязва възможността, че диатомеите - вид микроскопично водорасло, което обитава повечето влажни повърхности, езера, реки, океани и почва - могат да замърсят атмосферата на земята катастрофално.
Тези микроби отделят газ който се образува чрез фотосинтеза, процес който превръща светлината (фотоните) от Слънцето в енергия, която клетката използва, за да се храни (захари). В процеса на фотосинтеза, диатомеите разграждат водата на водород и кислород, който други организми използват, за да дишат. Но ако мутантите диатомеи, не могат да използват вода или други субстанции в тяхната среда, като желязо или водород, те най-вероятно ще започнат да се хранят със соли (натриев хлорид). Тогава диатомеите ще започнат да отделят отровния газ хлор. Ако предположим, че хлорът не убие самите тях и нищо друго не може да ограничи тяхното развитие, диатомеите ще нараснат експоненциално, което ще доведе до масова смърт чрез задушаване.
Kirschvink казва "Това проклето нещо може да доведе до края на света само за 2 милиона години."
Ако неговите предположения за диатомеите се окажат верни, то ще бъде втория случай, в който биологията ще отсъди на молекулярна смърт повечето живи организми на Земята. Историята е виждала подобен сценарии преди около 2,35 милиарда години, когато цианобактерията - вид синьо-зелена бактерия, се научила да фотосинтезира. Тя отделяла молекули кислород в атмосферата, докато по онова време предимно е имало въглероден диоксид, и по този начин са били унищожени видовете, за които кислородът е бил смъртоносен.
"По онова време в околната среда не е имало кислород" - казва Kirschvink - "Веднъж задействали диатомеите кислородния апокалипсис, нищо не можело да ги спре. Те се сдобили с предимства над всички живи същества, които не могли да се приспособят към кислорода."
За щастие, обитателите на Земята днес и най-вече водните микроби се нуждаят от фотосинтеза, затова е и малко вероятно скоро те да поставят началото на хлорен апокалипсис.
5. Убийствена зараза
Напоследък киното изобилства от филми разказващи за вероятността на глобална пандемия. От друга страна, науката допринася за тези страхове като разказва за силно заразен лабораторен вариант на вируса на H5N1 (високопатогенна форма на птичи грип). В случай че сте пропуснали, американски и холандски учени инжектираха вируса във полу-опитомен вид пор и го направиха още по смъртоносен, като мутираха част от неговите гени. Преди генетичните промени обаче, вирусът се предавал само чрез допир, но след мутациите той успял да оцелее и във въздуха. Резултатите довели до паника, че патогена може да излезе от лабораторията и да доведе до пандемия.
Може ли наистина един вирус да доведе до края на света.
"Вероятно не", казва Peter Katona, чиято научна работа в UCLA е съсредоточена върху предотвратяване на биологичен тероризъм, "макар, че може да доведе до масова паника".
Един единствен вирус е няма как да заличи всички хора и животни на планетата, тъй като биологичното разнообразие е прекалено голямо и вероятно съществува поне един организъм, който няма да бъде засегнат, казва вирусолога Alice Huang.
Дори и новата лаборатория да изпусне вируса H5N1, който има само пет мутации, той е много подобен на други версии на грипния вирус към който хората все пак имат някаква защита и няма да заличи целия живот." казва Huang.
За да бъде смъртоносен един вирус за хората, той трябва да убива много бързо, за по-малко от седмица. Ако отнеме повече време, имунната система ще изгради контра-атака. Затова вирусът трябва да зарази по-голямата част от населението едновременно. Представете си хиляди насекоми разпръскващи смъртоносния вирус чрез аерозоли до всяко кътче и пукнатина на планетата, едновременно.
Или си представете някакъв вид силно заразен вид патоген, който живее и се възпроизвежда в необикновена среда, под ледовитите шапки или на много голяма дълбочина в океана до хидротермални извори. Тогава тези мънички нашественици трябва да се разпръснат на длъж и на шир, да речем чрез някакъв голям естествен катаклизъм. Тъй като това е малко вероятно - добавя Huang, дори и научната фантастика говори за апокалиптичен патоген дошъл от космоса.
6. Супернова убиец
Суперновите са едни от най-мощните експлозии във Вселената и могат да се конкурират със силата на няколко октилиона (1 000 000 000 000 000 000 000 000 000) ядрени бойни глави според НАСА. Тези супер-бомби имат две разновидности. Свръхнова от тип колапс на ядрото, която се образува когато гигантското ядро на една звезда претърпява колапс след между 5 и 20 милиона години живот. И Супернова 1a, която се образува когато бяло джудже избухва поради огромно свиване на ядрото, вследствие на голямото налягане.
В нашата галактика суперновите от тип колапс на ядрото се появяват от 2 до 4 пъти по-често отколкото тип 1a супернови. И в Млечния път тези супернови (колапс на ядрото) се случват веднъж на 100 години, заяви астронома Todd Thompson от Ohio State University. За щастие, повечето от тях се случват на безопасна дистанция между 5 и 10 парсека (парсекът е равен приблизително на 3,26 светлинни години), твърде далеч за да представлява реална заплаха.
Ако Суперновите избухваха произволно в Млечния път, вероятно Земята щеше да се сблъсква с по една на всеки 5 милиона години. Но, тъй като те се струпват близо до спираловидните ръкави на Млечния път, "ние всъщност очакваме да се случи в рамките на 10 парсека, или всеки път когато Свръхнова премине през спирален ръкав, което е приблизително на всеки 100 милиона години." допълва Thompson.
Тези звездни фойерверки произвеждат рентгенови лъчи, космически лъчи - електрони, протони и ядра, които свободно се движат в космоса почти със скоростта на светлината и гама лъчи, които представляват мощни електромагнитни лъчи.
Радиацията от Супернова е способна да разруши озона в атмосферата, което ще доведе от увеличаване на ултравиолетовата светлина, достигаща до планетата ни. UV облъчването от своя страна води до неимоверно покачване на възможността от рак на кожата, изтребването на много видове бактерии и планктон и да постави началото на нова ледена епоха, смята Thompson.
