Квазарите са космически обекти, които за пръв път са наблюдавани с радиотелескопи в края на 1950-те години и силно озадачавали астрономите. Едва по-късно те осъзнали, че квазарите са на огромни разстояния от нас, понеже имат голямо червено отместване. Колкото по-голямо червено отместване има един космически обект, толкова по-бързо той се отдалечава от нас, а колкото по-бързо се отдалечава, толкова по-далеч е той. Квазарите са на края на видимата Вселена и се отдалечават от нас със скорости от порядъка на десетки хиляди километри в секунда поради разширението на тъканта на пространство-времето.

След като са толкова далеч и все пак ние ги виждаме, това може да означава само едно: квазарите са едни от най-мощните източници на лъчение във Вселената. Дори най-мощните. Според изчисленията мощта им е сравнима с тази на стотици галактики, взети заедно!

Днес астрономите считат, че квазарите всъщност са активни ядра на млади галактики. В центъра на почти всяка галактика се предполага, че има свръхмасивна черна дупка, която поглъща феноменално количество материя, но не всичката наведнъж. Материята, която не може да бъде погълната, се върти с огромна скорост на прага на хоризонта на събитията и от вътрешното триене се нагорещява до милиони Келвини. Това е причината активните ядра да излъчват мощни електромагнитни потоци, които пътуват през Космоса вече 13 милиарда години (най-далечният квазар е на 13 млрд св.г.). Поне това е най-добрата теорията, която имаме засега.

Изображение 1: Рентгенова снимка на квазара PKS 1127-145, отдалечен от нас на 10 млрд св.г., Chandra X-Ray Observatory, NASA

Изображение 2: Рисунка на квазара GB1508, NASA

• Предишна
• Следваща