Ако изобщо съществуват други Вселени извън тази, която познаваме, то те могат да се пресичат, за разлика от успоредните прави. Макар, че в неевклидовата геометрия и успоредните прави могат да се пресичат. Познатата ни Вселена има размер от 93 милиарда светлинни години, или поне така твърдят учените, а възрастта й се изчислява на 14 милиарда години. Но съвременните теории смятат, че нищо не може да се движи със скорост по-висока от светлинната, т.е. за 14 милиарда години светлината ще измине точно 14 милиарда светлинни години.

Тогава защо размерът на Вселената е 93 милиарда светлинни години? Хипотезата, която предалагат физиците, за да обяснят това несъответствие, е свързана с т.нар. „инфлационно разширяване на Вселената”. Според тази идея в ранните етапи на Големия взрив Вселената се е разширявала много по-бързо, отколкото сега. Но това пък по никакъв начин не обяснява защо „младата” Вселена се е разширявала с бесни темпове, а по-късно по неизвестна причина е започнала да се разширява с доста по-умерена скорост.

Има една достатъчно безумна космологична идея, която дава отговор на този въпрос (всъщност доста от днешните общопризнати научни теории са изглеждали безумни в момента на появата си), която твърди, че Вселената всъщност продължава да се разширява с огромна скорост, а ние просто обитаваме един остров на стабилност. Именно този „мехур” на стабилност е нашата видима Вселена, а освен него съществуват безкраен брой други такива „мехури”.

Тогава пък се появява въпросът как могат да бъдат открити доказателства за съществуването на други такива мехури, при положение, че те се намират извън пределите на собствената ни Вселена. Американците Антъни Агуайр от Калифорнийския университет в Санта Круз и Матю Джонсън от Калифорнийския технологичен институт смятат в своята статия, че може да се потвърди съществуването на друга Вселена, ако някога в миналото тя се е сблъсквала с нашата.

На теория, ако такова сблъскване се случи, то би довело до унищожаване на континуума на пространство-времето и в двата „мехура”, което преведено на прост език значи, че не само човечеството би изченало, но и би се загубила и всяка информация в четирите познати нам измерения, включително цялата информация за тези измерения. Агуайр и Джонсън обаче доказват, че в много редки случаи след сблъсъка могат да се съхранят три пространствени и едно времево измерение. И ако кривината на нашата Вселена е отрицателна, това би било потвърждение, че живеем в космически „мехур”, докато позитивната кривина на Вселена би опровергала тази идея.

И дори нещо повече, техните изчисления показват, че ако в миналото нашата Вселена е успяла да преживее такъв сблъсък, то следи от него би трябвало да са се запазили в някои особености на симетрията при микровълновото реликтово излъчване. Което принципно би могло да се измери със съществуващата апаратура и в момента.

Най-неприятният извод, до който достигат повечето учени обаче е, че никога няма да можем еднозначно и с пълна сигурност да потвърдим, че други вселени съществуват. Макар че самите автори на статията завършват с оптимистичното заключение: „С малко късмет, откриването на „други вселени”, концепция, която изглежда като научна фантастика, може да се крие зад ъгъла.”

• Предишна
• Следваща